Единният вътрешен пазар е едно от най-съществените постижения на ЕС. Вътрешният пазар е пространство на благоденствие и свобода, даващо на 500 милиона европейци достъп до стоките, услугите, работните места, възможностите за стопанска дейност и културното богатство на 28 държави членки. По своя характер общият пазар е аналогичен на вътрешния пазар на отделната страна. По-подробна дефиниция на общия пазар е “пазар, на който всеки участник в рамките на дадената общност е свободен да инвестира, произвежда, работи, купува или продава, да предоставя или получава услуги при условия на конкуренция, които не са били изкуствено изкривени”.
Вътрешният пазар на Европейския Съюз се основава на четири основни стълба:
- Първи стълб – „Четирите свободи” е гаранция за свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали между държавите членки на ЕС;
- Втори стълб – „Сближаване на законодателството” осигурява хармонизирането на нормативните актове и административните разпоредби на държавите членки;
- Трети стълб – „Политика за защита на конкуренцията”, която да гарантира, че конкуренцията на вътрешния пазар не е нарушена
- Четвърти стълб – „Обща търговска политика и единна митническа тарифа”, които гарантират еднакви правила при осъществяване на външно търговските връзки на държавите членки.
Свободно движение на стоки
В тази област са постигнати най-ясните постижения на Съюза. Премахнати са значителни несвързани с тарифи бариери, по-специално в резултат на програмата за общия пазар през 1986-1992 г. В резултат на това производителите на стоки работят според общи стандарти, възприети от всички страни членки. Взаимното признаване на изпитания и сертификации означава, че стоките трябва да бъдат сертифицирани само веднъж, за да важат за целия Европейски Съюз. Хармонизираните регламенти означават, че страните членки не могат да налагат допълнителни правила над единните стандарти на ЕС, преди стоките да бъдат продавани в тяхната страна.
Актуални проблеми:
– Хармонизация на ДДС и акцизите
– Предефиниране на пазарите чрез развитие на електронната търговия
– Трябва да се засили защитата на потребителите
Свободно движение на услуги
Услугите са критични за европейската икономика, тъй като представляват 70% от общия оборот в ЕС и поради това заемат много повече работни места от производствените сектори. За разлика от стоките, които могат да се произвеждат навсякъде, много услуги, ползвани от граждани и фирми, могат да се предоставят само на конкретно място. Поради това отварянето на сектора на услугите към конкуренцията от други страни става по-бавно. През 2006 г е приета “Директива за услугите”. Тя позволява на доставчиците на услуги да работят по-лесно зад граница и засяга най-различни сектори, като хотели и ресторанти, автомобили под наем, строителство, дистрибуция, туристически агенции, агенции за недвижими имоти, развлекателни услуги и спортни центрове. На практика са включени всички услуги за бизнеса, както и услуги, предоставяни от професионалисти, като архитекти и юристи.
Актуални проблеми:
– Забавено отваряне на пазарите на комунални услуги в някои страни членки
– Тарифите за заплащане на работници, назначени на работа в други страни членки
Свободно движение на капитали
Движението на капитали между страните членки в момента на теория не е засегнато от ограничения. Това означава, че могат да се правят и реализират инвестиции в целия Съюз, без да е необходимо предварително разрешение от правителствата, както и че не съществуват ограничения за движението на капитали или обмена между различни валути. Въвеждането на еврото улесни още повече движенията на капитали.
Разбира се, правителствата продължават да проверяват и проследяват движенията, за да се предотвратят големи по мащаб избягвания на данъци. Нещо повече, въведен е строг контрол за проследяване на съмнителни сделки, в които е възможно чрез изпиране на пари да се придвижват придобити по престъпен начин финансови средства. Финансовите институции са длъжни да уведомяват властите за такива сделки. А напоследък, поради нарастващия страх от терористична дейност, са въведени и допълнителни мерки за контрол, за да се проследяват средства, които могат да бъдат използвани за подготовка или поддръжка на терористични атаки.
Актуални проблеми:
– Проследяване на тероризма и изпирането на пари
– Проблеми с консолидираните данъци и отчетност
Свбодно движение на хора
За гражданите на страните-членки на ЕС свободното движение в Съюза по принцип е постигнато и те имат правото да живеят, работят и пътуват свободно. За пътуване извън родната страна членка се изискват лични карти или паспорти, но не са необходими визи, разрешения за работа или други специални документи/разрешителни. В повечето страни членки обаче престоят от повече от няколко дни изисква регистрация.
В сферата на свободното движение на работници в рамките на Европейската общност стремежът е да се премахнат съществуващи пречки включително и на тежките административни процедури, отнасящи се до разрешенията за пребиваване. Наложително става хармонизирането на професионалните квалификации – например, счетоводителите и одиторите получават различно обучение и изпълняват различни задачи в отделните държави – членки. Хармонизацията налага значителни промени в образованието в отделните държави – членки.
Член 48 на Договорът за създаване на Европейската икономическа общност предвижда премахването на всякаква дискриминация, основана на националността между рабтониците от държавите-членки по отношение на заетостта, възнаграждението и другите условия на работа. От този член произтичат следните важни права за гражданите на Европесйкия съюз:
- работната сила може да се придвижва свободно в рамките на територията на ЕС;
- гражданите на ЕС могат да кандидатстват за предлаганите свободни работни места;
- те могат да пребивават свободно на територията на държавите-членки в случай на наемане на работа;
- свободни са да останат на същата територия и след изтичане на договора им за определено работно място.
Свободното движение на т.нар. самонаети или на хора със свободни професии предвижда правото те да се установяват в която и да е държава-членка на ЕС.
Актуални проблеми:
– Мигрантска криза
– Признаване на квалификации
– Загуба на пенсии и социални придобивки
– Свободното движение не е реалност за всички нови страни членки
Бариери
Изграждането на вътрешен пазар изисква непрекъснати усилия, а по-нататъшното укрепване на единния пазар би могло да осигури значителни ползи за потребителите и предприятията от ЕС, като доведе до увеличаване на БВП (брутния вътрешен продукт) на 28-те държави — членки на ЕС, ако бъдат премахнати оставащите пречки.
Движението на стоки при международната търговия се препятства от физически, технически и фискални бариери. Физическите бариери са всички дейности, които се извършват на контролно-пропускателните гранични пунктове. Фискалните бариери се отнасят към мита, такси и косвено данъчно облагане – данък върху добавената стойност и акцизи. Техническите бариери са свързани с всички изисквания към продуктите и всички нормативни условия, които трябва да са изпълнени, за да могат те да преминават междудържавни граници – технически и други стандарти, вносни и износни квоти, лицензиране, регистриране на сделки и свързаните с тези изисквания документи. Техническите бариери могат да се обособят в две групи:
- Бариери свързани с различията в задължителните национални стандарти, национални технически изисквания и норми.
Това са бариери, произтичащи от исторически утвърдили се в бита и практиката различия в техническите параметри, дизайна, химическия и физическия състав на отделните стоки. Има и други различия в стандартите произтичащи от различният подход към защитата на живота и здравето на хората, животните и растенията, сигурността, морала и обществения ред.
- Бариери, произтичащи от различията в сертификационния процес
Те налагат износителят или вносителят да доказва съответствието на даден продукт със задължителните местни(национални) стандарти и други технически изисквания и норми.
По-обобщено търговските бариери биха могли да се групират и като тарифни и нетарифни. През 1985г. Европейската комисия подготвя т.нар. “Бяла книга” за изграждането на вътрешния пазар, в която са изброени системи от мерки и конкретни графици за изпълнението им, които целят премахване на всички търговски бариери – физически, технически и фискални.
По отношение на физическите бариери Бялата книга е предвиждала пълното премахване, а не просто облекчаване на граничния контрол. В изпълнение на мерките за премахване на физическите бариери, граничният контрол между държавите-членки на ЕС беше премахнат на 1 януари 1993г.
По отношение на фискалните бариери – от 1968г. митата в ЕО са премахнати и се прилага обща митническа политика спрямо трети страни, при което всички приходи от мита се внасят в бюджета на ЕС. Бялата книга предлага мерки за сближаване на ставките за ДДС и акцизите, които са хармонизирани чрез определяне на т.нар. нормална ставка на ДДС, равна или по-висока от 15%.
Възможности
Единният пазар откри нови възможности за глобална реализация и успех на предприятията. Много малки и средни предприятия вече могат да продават своите стоки и услуги трансгранично, без да бъдат облагани с определени мита или възпрепятствани по някакъв друг начин. Възползват се от общи европейски стандарти, както и от възможността с продукти, които са законно произведени или продавани в дадена държава членка, да се търгува свободно във всяка друга държава членка. В периода 1992 – 2011 г. търговията между държавите от ЕС нарасна от 12 до 22 % от БВП на ЕС, покачи се рязко и износът на съюза към трети страни
По своя смисъл единният пазар се изгражда за да подобри резултатите от дейността на европейските предприятия като стимул за успех в рамките на международните пазари. Този успех е много съществен за осигуряване на по-високо равнище на заетост и на инвестиции. Според повечето анализи предимствата на единния пазар за европейския бизнес произтичат от:
- Наличие на икономии от мащаба в производствения процес
- По-интензивна конкуренция
- По-ниски бариери за навлизане в пазара
- По-голям избор за снабдяване от доставчици, които предлагат по-ниски цени и/или по добро качество
- Логистична и дистрибуторска мрежа
Единен цифров пазар
Една от най-обещаващите и с множество предизвикателства област за напредък е цифровият единен пазар. Той разкрива нови възможности за стимулиране на икономиката (например чрез електронна търговия) и същевременно намалява бюрокрацията (например чрез електронното управление и цифровизация на публичните услуги). Той откроява области, в които действащата нормативна уредба и бизнес практики изостават от възможностите, създавани от информационните и комуникационните технологии.
Съществуват много възможности за внедряване на цифрови технологии, които очакват въвеждането си в полза на европейските граждани и дружества. Ако са налице подходящите условия, то интернет е най-доброто средство за широка гама от дейности — от пазаруване и обучение по интернет до плащане на сметките и използване на обществени услуги. Това е изводът въз основа на сравнително новия индекс за навлизането на цифрови технологии в икономиката и обществото (Digital Economy and Society Index — DESI), разработен от Европейската комисия. Индексът съчетава повече от 30 показателя и при него се използва система за претегляне с цел класиране на всяка държава според резултатите ѝ в областта на цифровизацията. Това е инструмент за анализ, който осигурява основата за въвеждането на стратегията за единен цифров пазар.
Таблица за 2015 г с показателите в областта на цифровите технологии
Данните сочат, че държавите от ЕС значително се различават по степента на своята цифровизация и че границите продължават да бъдат пречка за пълноценно работещ единен цифров пазар.
Стратегията за единен цифров пазар има за цел да създаде подходящи условия европейските граждани и дружествата да могат да се възползват в по-голяма степен от възможностите на цифровите технологии. Като част от развитието на вътрешния пазар, създаването на единен цифров пазар Европа може да осигури допълнителен растеж на стойност до 250 млрд. евро както и стотици хиляди нови работни места през следващите пет години. Основни направления на Стратегията за единен цифров пазар са:
– Увеличаване потенциала за растеж на европейската дигитална икономика,
– По-добър достъп до онлайн продукти/услуги за индивидуалните потребители и бизнеса
– Създаване на по-добри условия за развитие на модерни дигитални мрежи и иновативни услуги
За отделните граждани, единният пазар означава правото да живеят, работят, учат или се пенсионират в друга държава-членка на ЕС. За потребителите, той означава по-високо качество и стандарти за безопасност, и един по-богат избор на стоки и услуги на по-ниски цени. За бизнеса, той означава извършване на дейността на базата на обща рамка от правила и изгода от достъпа до вътрешен пазар от 500 милиона потребители. За Европа като цяло, той означава по-открито общество и по-конкурентноспособна икономика, в която се откриват нови възможности, социалните права се уважават и се зачитат високи стандарти по отношение на здравето, безопасността и околната среда. Единният пазар е динамична, постоянно развиваща се и адаптираща се към новите реалности система. Като такава, той никога няма да бъде „финализиран“ или „завършен“.
About the author