Осми март – Международен ден на жените (International Women’s Day) – е празник, на който се празнуват постиженията на жената в политическата, икономическата и социалната сфера. Отбелязва се миналото, настоящето и бъдещето на жените по света. Празникът се чества от ООН, а в някои страни е обявен за официален празник.
Идеята за Международен ден на жената възниква в началото на XX век. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени-работнички (т. нар. “марш на празните тенджери”), състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Те настоявали за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд.
В началото на миналия век традиционно жените в по-голямата си част не са се трудели извън дома си. В резултат на бурната индустриализация много от тях са били принудени да намерят работа и навън – най-вече в шивашката и текстилната промишленост или като домашни помощнички. Заплатите са били ниски, работата им – подценявана, а условията на труд – лоши.
По това време започват да се появяват работнически съюзи и синдикати, включително сред жените-работнички; в Европа се появяват първите искри на революцията. Много от промените, за които жените започват да се борят, са срещу правила, които ги ограничават политически. Жени от всички социални слоеве в Европа, Америка и отчасти Австралия започват кампания за правото си да гласуват.
През 1908 г. в САЩ, през последната неделя на месец февруари, жените социалисти организират първия Ден на жените чрез голяма демонстрация за правото на вот и за политически и икономически права. На следващата година 2 000 души присъстват на митинг на Деня на жените в Манхатън. През същата година – 1909 г. – в САЩ жени, заети в шивашката индустрия, започват стачка. 20-30 000 шивачки стачкуват 13 студени зимни седмици за правото на по-добро заплащане и по-добри условия на работа. Профсъюзната лига на жените осигурява пари за гаранциите на арестуваните стачници, както и суми за фондовете на стачкуващите.
През 1910 г. Денят на жените е подет от социалисти и феминисти в цяла Северна Америка. По-късно през годината на Втората международна конференция на жените-социалисти в Копенхаген Клара Цеткин вече е внесла предложение Денят на жените да стане международно събитие. На конференцията присъстват над 100 жени от 17 страни, представляващи работнически съюзи, социалистически партии, клубове на работещите жени. Предложението е прието единодушно и в резултат се появява Международният ден на жените.
На тази конференция се утвърждава значението на правото на глас на жените (без да е обвързано с имотното им състояние), настоява се за универсален суфражизъм – правото на глас на всички пълнолетни мъже и жени. На конференцията се обсъждат и обезщетенията и правата на майките, както и вредата от нощния труд върху женското здраве.
Първият Международен ден на жените се отбелязва на 19 март 1911 г. в Германия, Австрия, Дания и още някои европейски страни. Тази дата е избрана от жените в Германия, защото през 1848 г. в този ден пруският крал, заплашен от въоръжено въстание, обещава много реформи, включително неизпълненото обещание за право на глас на жените. Милиони листовки за правото на вот се разпространяват в цяла Германия преди първото отбелязване на Международния ден на жените през 1911 г.
Едно от най-запомнящите се чествания на Международния ден на жените без съмнение е това в Ленинград (сега Санкт Петербург) в Русия през 1917 г. На 7 март жените, дъщерите и майките на войниците в Ленинград щурмуват улиците. Те излизат на протест срещу потисничеството, глада и униженията. Набрали сила и страст, в следващите няколко дни разтърсват града с искания за храна, с политически стачки и демонстрации. Така донякъде и те допринасят за зараждането на първата социалистическа революция през 1917 година.
През годините този празник бележи своите върхове и спадове. На петдесетата му годишнина през 1960 г. 729 представители на 73 страни се събират на конференция в Копенхаген, където приемат обща декларация в подкрепа на политическите, икономическите и социалните права на жените.
През 1975 г. Обединените нации (ОН) официално признават Международния ден на жените и той бива приет и от много правителства и страни, които по-рано не са знаели за съществуването му.
В Иран през 1982 г. на Международния ден на жените иранките с кураж и решителност свалят покривалата си.
През годините Международният ден на жените е повод за много конференции и активности, организирани от женски движения, както и правителствени структури. Тези събития са помогнали както да се популяризира денят, така и да се заличи радикалното му начало, което буди въпроси дали да бъде празнуван. Много жени обаче приемат Международния ден на жените като израз на своята подкрепа на политическите, икономическите и социалните права на жените по цял свят.
У нас 8 март, донякъде под влиянието на социалистическото минало, се утвърждава и битува не само като Ден на жената, но и като Ден на майката. Много жени на този ден получават стихчета, подаръчета и цветя от децата си, както и цветя и подаръци от мъжете около тях, в което няма нищо лошо.
А още по-добре е, познавайки историята и произхода на този празник, да отбележим важността му и значението, което има той, за всички жени по света.
Източник: bg-damma.com, balkanec.bg
About the author